Морски полъх
На морския бряг лежах унесена,
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес
ме обжарват, преследват - горят,
на брега любовта ни, родена с копнеж,
в нежни балади вълните редят.
Кеят отдавна потънал е в сън
и чайките топлят гнездата,
само морският фар подава сигнал,
сякаш изгубена е любов в тъмнината.
Моят кораб на път е поел,
вятърът гони платната.
Мрежи рибарски от лятото е изплел,
уловил любовта ни в сърцата.
По вълните солени идват сладки мечти,
водорасли в нозете ни вплетени -
ела, да тръгнем към далечни земи,
от полъха нежен обсебени.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
