26 abr 2022, 10:04

Морски сапфир

  Poesía » Civil
630 0 0

 

 

Тук всеки е в наслада, всеки се любува

всички сме с духовно потекло...

Ежедневен, летен полет към вечността

космоса преражда се в Морето!

 

Подобно на Шираз

ти си поезията в моето сърце...

Няма вече мраз

по-нежна си даже от перце...

 

Изгубих една бяла роза

измежду тръните на моите плодове,

но не ще се откажа нивга

да търся аз живот във синьото море

 

Затова сърдечно благодаря...

На песачинките: Варненски диаманти!

На вълните: плеяда белокрила!

На чайките: нашата ескадрила!

 

Може би затова съм от Варна

единствен пристан на моите мечти...

В душата ми - сапфирена искрица,

не бих те заменил и за Слънцето дори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Victor Savchev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...