Морски спомен

Замислена в залеза морски,

тъгата ме бе завладяла,

далеч от клюките хорски,

утешавах душата си поболяна.

Любовта ми бе разбита

от завист зла човешка.

Кама в сърцето ми забита,

няма лек, а болежка.

Пресъхнали очите ми от плач,

видях лунно затъмнение,

докосната от тъмния здрач, това беше ти,

нямам съмнение.

Не повярвал на злите езици,

намери ме и се върна,

заискряха хиляди искрици,

жадувал, нежно ме прегърна.

Гларуси песен ни запяха,

морето празнуваше с нас,

изпуснати мигове долетяха,

незабравим бе този час!