Замислена в залеза морски,
тъгата ме бе завладяла,
далеч от клюките хорски,
утешавах душата си поболяна.
Любовта ми бе разбита
от завист зла човешка.
Кама в сърцето ми забита,
няма лек, а болежка.
Пресъхнали очите ми от плач,
видях лунно затъмнение,
докосната от тъмния здрач, това беше ти,
нямам съмнение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация