Морски спомен
550
0
0
Замислена в залеза морски,
тъгата ме бе завладяла,
далеч от клюките хорски,
утешавах душата си поболяна.
Любовта ми бе разбита
от завист зла човешка.
Кама в сърцето ми забита,
няма лек, а болежка.
Пресъхнали очите ми от плач,
видях лунно затъмнение,
докосната от тъмния здрач, това беше ти,
нямам съмнение.
Не повярвал на злите езици,
намери ме и се върна,
заискряха хиляди искрици,
жадувал, нежно ме прегърна.
Гларуси песен ни запяха,
морето празнуваше с нас,
изпуснати мигове долетяха,
незабравим бе този час!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Миткова Всички права запазени
