7 sept 2025, 6:42

Морски сънища

  Poesía » Otra
151 0 0

Тих шепот, морски бриз

прибоя пръска бяла пяна.

В небето слънцето блести

политат гларуси от рано.

 

Съзирам нежна синева

потъват небесата в хоризонта.

Път лунен нейде там в нощта

проблясват леко нимфи морски.

 

Русалките притичват край брега

в онази женска тиха нежност.

На този бряг пленен си от жена

прекрасна с водна неизбежност.

 

Туй сън ли е или реален факт

тих пясък русите коси развява.

Вълните сини в нейните очи

в смях на прибой ме заразява.

 

Ала ще си отиде неусетно тя

на лятото когато дойде края.

Аз ще се върна в старата си суета,

но обещавам пак ще дойда в Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...