Морски сънища

Тих шепот, морски бриз

прибоя пръска бяла пяна.

В небето слънцето блести

политат гларуси от рано.

Съзирам нежна синева

потъват небесата в хоризонта.

Път лунен нейде там в нощта

проблясват леко нимфи морски.

Русалките притичват край брега

в онази женска тиха нежност.

На този бряг пленен си от жена

прекрасна с водна неизбежност.

Туй сън ли е или реален факт

тих пясък русите коси развява.

Вълните сини в нейните очи

в смях на прибой ме заразява.

Ала ще си отиде неусетно тя

на лятото когато дойде края.

Аз ще се върна в старата си суета,

но обещавам пак ще дойда в Рая.