Морски сънища
149
0
0
Тих шепот, морски бриз
прибоя пръска бяла пяна.
В небето слънцето блести
политат гларуси от рано.
Съзирам нежна синева
потъват небесата в хоризонта.
Път лунен нейде там в нощта
проблясват леко нимфи морски.
Русалките притичват край брега
в онази женска тиха нежност.
На този бряг пленен си от жена
прекрасна с водна неизбежност.
Туй сън ли е или реален факт
тих пясък русите коси развява.
Вълните сини в нейните очи
в смях на прибой ме заразява.
Ала ще си отиде неусетно тя
на лятото когато дойде края.
Аз ще се върна в старата си суета,
но обещавам пак ще дойда в Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
