28 ago 2008, 9:12

Морско 

  Poesía » Otra
701 0 12
Ето, че морето се съблича
да се изкъпе в моите очи...
Усетих колко много ме обича,
а всъщност исках То да беше Ти.

Погледът прегръщаше вълните,
разпенени от буйна, дива страст.
От допира родиха се мечтите,
една вълшебна връзка между нас.

Пътеката от слънчевия изгрев
ги водеше далеч в безкрайността.
Разбрах, че всичко просто има смисъл,
щом пътят почва с ярка светлина.

Сякаш във огромно огледало,
морето с теб завинаги сравних.
Животът ми започна отначало
и без да мисля - цял се потопих...

Гальовността усетих да се стича,
а кожата трептеше от мига...
Морето бе любимото момиче.
Прибоят бе грехът на любовта...


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Какви поетични морски вълнения! Страхотна мъжка поезия!
  • Ех, това море за колко красиви стихове те е вдъхновило! Много морско и обичащо, Вальо! Поздрави!!!
  • Любовта не е грях Вал...!Давай!
  • На любовта морето ти прилича
    и милват те пенливите вълни...
    Прегръдката на твоето момиче
    във неговите ласки намери.
  • Животът ми започна отначало
    и без да мисля - цял се потопих...

    Чудесен стих!
  • Нежен, обичащ, прекрасен стих!
  • Какво ли не прави Бургас с хората(особено ако прекалиш с престоя ) -караоке, туй, онуй, прибоИ...
    Странното беше, че не ме боля кратуната на другия ден, въпреки няколкото малки (и големи!)
  • Морето нека силно те обича
    и носи ти прекрасна светлина...
    Вълшебство е любимото момиче...
    Бъди за нея най-гальовната вълна...

    Поздрав!
  • Много!
  • много хубаво
  • Много добър завършек...въпреки една неблагозвучност,все пак е чудесно и публикувано в превилния момент...
  • Чувствено-нежна поезия!!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??