Морско
Ето, че морето се съблича
да се изкъпе в моите очи...
Усетих колко много ме обича,
а всъщност исках То да беше Ти.
Погледът прегръщаше вълните,
разпенени от буйна, дива страст.
От допира родиха се мечтите,
една вълшебна връзка между нас.
Пътеката от слънчевия изгрев
ги водеше далеч в безкрайността.
Разбрах, че всичко просто има смисъл,
щом пътят почва с ярка светлина.
Сякаш във огромно огледало,
морето с теб завинаги сравних.
Животът ми започна отначало
и без да мисля - цял се потопих...
Гальовността усетих да се стича,
а кожата трептеше от мига...
Морето бе любимото момиче.
Прибоят бе грехът на любовта...
да се изкъпе в моите очи...
Усетих колко много ме обича,
а всъщност исках То да беше Ти.
Погледът прегръщаше вълните,
разпенени от буйна, дива страст.
От допира родиха се мечтите,
една вълшебна връзка между нас.
Пътеката от слънчевия изгрев
ги водеше далеч в безкрайността.
Разбрах, че всичко просто има смисъл,
щом пътят почва с ярка светлина.
Сякаш във огромно огледало,
морето с теб завинаги сравних.
Животът ми започна отначало
и без да мисля - цял се потопих...
Гальовността усетих да се стича,
а кожата трептеше от мига...
Морето бе любимото момиче.
Прибоят бе грехът на любовта...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
