10 jul 2019, 13:12

Морякът без кон

  Poesía
979 19 10

Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,
с душа люляна в пипала от мълнии...

Родил съм се да търся бурите сред свят прокажен.
Да срещам с тяло ласките на всеки черен щорм.
На дявола в такива мигове съм цялостно отдаден.
Проклинат устните мечтите за уют и дом.

...И моля хребетите водни да ме вдигнат
високо в космоса - над божия престол.
Възседнал белите им гриви, да достигна
прибоя звезден, прeроден в Еол!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Космополитен! Гений!
  • “...И моля хребетите водни да ме вдигнат
    високо в космоса - над божия престол.
    Възседнал белите им гриви, да достигна
    прибоя звезден, прeроден в Еол!” - дано молбата ти е била чута, моряко!
  • "душа люляна в пипала от мълнии..." Еха!!!
    Смълчана се оставям на усещанията, които поражда великолепната ти поезия, приятелю!
  • Сложната и противоречива човешка природа, описана с езика на поезията... Поздравления!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...