Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,
с душа люляна в пипала от мълнии...
Родил съм се да търся бурите сред свят прокажен.
Да срещам с тяло ласките на всеки черен щорм.
На дявола в такива мигове съм цялостно отдаден.
Проклинат устните мечтите за уют и дом.
...И моля хребетите водни да ме вдигнат
високо в космоса - над божия престол.
Възседнал белите им гриви, да достигна
прибоя звезден, прeроден в Еол!
© Младен Мисана Все права защищены
високо в космоса - над божия престол.
Възседнал белите им гриви, да достигна
прибоя звезден, прeроден в Еол!” - дано молбата ти е била чута, моряко!