vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
10.07.2019 г., 13:12 ч.

Морякът без кон 

  Поезия
802 17 9

Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,
с душа люляна в пипала от мълнии...

Родил съм се да търся бурите сред свят прокажен.
Да срещам с тяло ласките на всеки черен щорм.
На дявола в такива мигове съм цялостно отдаден.
Проклинат устните мечтите за уют и дом.

...И моля хребетите водни да ме вдигнат
високо в космоса - над божия престол.
Възседнал белите им гриви, да достигна
прибоя звезден, прeроден в Еол!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • “...И моля хребетите водни да ме вдигнат
    високо в космоса - над божия престол.
    Възседнал белите им гриви, да достигна
    прибоя звезден, прeроден в Еол!” - дано молбата ти е била чута, моряко!
  • "душа люляна в пипала от мълнии..." Еха!!!
    Смълчана се оставям на усещанията, които поражда великолепната ти поезия, приятелю!
  • Сложната и противоречива човешка природа, описана с езика на поезията... Поздравления!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Сине на Зевс!Повелителю на ветровете:
    днес си тук.Утре се вихриш сред Боговете...
    Ела и измети душите ни,събрали черна злоба!
    И възвиси човека в нас,а не на злото роба!
  • Морякът без кон-говори за себетърсене, за опознаване на вътрешните светове!
    Градацията на творбата, крещи за свобода, за независимост!
    За търсене на ключовете, към вътрешен покой и мир!
    За душевната буря, която понякога разлюлява емоционално човек!
    И точно тогава, той има нужда от свобода и никакви прегради, за да
    преоткрие себе си и нареди съзнателнате си приоритети и състояния!
    Хареса ми тази хрумка, прераждането в Еол, син на Хипот-повелител на ветровете!
    Което синхронизира Морякът без кон-повелител на ветровете!
    Браво Младене!
  • Почувствах, че на прах ще станем утре и само вятърът ще знае за страстта. Моряк без кон какво е, но пък казват... на любовта й стигала и само любовта...

    Така го почувствах твоя стих, Младене. Много силна молба.
  • Прекрасен стих! Внушава стремеж към свобода и необятност, копнеж към недостижимото! Поздравления!
  • Привлече ме заглавието... но да се обяздят вълните също не е никак лесно
    Интересен стих!
Предложения
: ??:??