Jul 10, 2019, 1:12 PM

Морякът без кон

  Poetry
977 19 10

Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,
с душа люляна в пипала от мълнии...

Родил съм се да търся бурите сред свят прокажен.
Да срещам с тяло ласките на всеки черен щорм.
На дявола в такива мигове съм цялостно отдаден.
Проклинат устните мечтите за уют и дом.

...И моля хребетите водни да ме вдигнат
високо в космоса - над божия престол.
Възседнал белите им гриви, да достигна
прибоя звезден, прeроден в Еол!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Космополитен! Гений!
  • “...И моля хребетите водни да ме вдигнат
    високо в космоса - над божия престол.
    Възседнал белите им гриви, да достигна
    прибоя звезден, прeроден в Еол!” - дано молбата ти е била чута, моряко!
  • "душа люляна в пипала от мълнии..." Еха!!!
    Смълчана се оставям на усещанията, които поражда великолепната ти поезия, приятелю!
  • Сложната и противоречива човешка природа, описана с езика на поезията... Поздравления!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...