8 sept 2007, 12:05

Мощ

  Poesía
707 0 5

И болката не може да ме трогне  -

аз свикнала съм, вече я търпя,

дори не ми и прави впечатление,

дори не вярвам, че е толкоз' лека тя.

На мъглата не обръщам капчица внимание,

дори да замъглява моя свят,

защото през живота си като слепец съм ходила

и пак открих къде е моят път.

Обидите не чувам, подминавам ги,

те сякаш са безсмислени за мен,

тъй кухи, тъй изстинали, тъй шантави -

те сякаш на ораторите си са в плен.

Отказах се да мисля негативно,

отказах се да плача всяка нощ.

Сега във всичко търся оптимизма

и трупам в себе си огромна мощ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Елена, бях тъжна, като го писах. Но идеята беше да си дам сила. Пожелавам я и на теб!
    Маги, това, което си ми написала, е част от моя девиз. Аз все още съм жива ( ) и ще ставам все по-силна, защото живота не спира да нанася удари.
    Но вашите коментари и вашата обич са част от нещата, които ме подкрепят в този доста жесток свят. Благодаря на всички ви!
  • Чедесно решение!
    Радвам се да чета стихове като твоите Галя!
    Прегръщам те!
  • Точно така , Галя , трупай мощ ,всичко ,което не ни убива ни прави по-силни.Прекрасна творба.С обич.
  • Прекрасен стих!!!Пожелавам ти наистина много оптимизъм и сила, за да се справиш!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...