И болката не може да ме трогне -
аз свикнала съм, вече я търпя,
дори не ми и прави впечатление,
дори не вярвам, че е толкоз' лека тя.
На мъглата не обръщам капчица внимание,
дори да замъглява моя свят,
защото през живота си като слепец съм ходила
и пак открих къде е моят път.
Обидите не чувам, подминавам ги,
те сякаш са безсмислени за мен,
тъй кухи, тъй изстинали, тъй шантави -
те сякаш на ораторите си са в плен. ...