8 сент. 2007 г., 12:05

Мощ

703 0 5

И болката не може да ме трогне  -

аз свикнала съм, вече я търпя,

дори не ми и прави впечатление,

дори не вярвам, че е толкоз' лека тя.

На мъглата не обръщам капчица внимание,

дори да замъглява моя свят,

защото през живота си като слепец съм ходила

и пак открих къде е моят път.

Обидите не чувам, подминавам ги,

те сякаш са безсмислени за мен,

тъй кухи, тъй изстинали, тъй шантави -

те сякаш на ораторите си са в плен.

Отказах се да мисля негативно,

отказах се да плача всяка нощ.

Сега във всичко търся оптимизма

и трупам в себе си огромна мощ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Елена, бях тъжна, като го писах. Но идеята беше да си дам сила. Пожелавам я и на теб!
    Маги, това, което си ми написала, е част от моя девиз. Аз все още съм жива ( ) и ще ставам все по-силна, защото живота не спира да нанася удари.
    Но вашите коментари и вашата обич са част от нещата, които ме подкрепят в този доста жесток свят. Благодаря на всички ви!
  • Чедесно решение!
    Радвам се да чета стихове като твоите Галя!
    Прегръщам те!
  • Точно така , Галя , трупай мощ ,всичко ,което не ни убива ни прави по-силни.Прекрасна творба.С обич.
  • Прекрасен стих!!!Пожелавам ти наистина много оптимизъм и сила, за да се справиш!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...