Мощ
И болката не може да ме трогне -
аз свикнала съм, вече я търпя,
дори не ми и прави впечатление,
дори не вярвам, че е толкоз' лека тя.
На мъглата не обръщам капчица внимание,
дори да замъглява моя свят,
защото през живота си като слепец съм ходила
и пак открих къде е моят път.
Обидите не чувам, подминавам ги,
те сякаш са безсмислени за мен,
тъй кухи, тъй изстинали, тъй шантави -
те сякаш на ораторите си са в плен.
Отказах се да мисля негативно,
отказах се да плача всяка нощ.
Сега във всичко търся оптимизма
и трупам в себе си огромна мощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
) и ще ставам все по-силна, защото живота не спира да нанася удари.
