Извън надеждите на всичките ми самоти
идва вятър от друга посока.
Отдавна тръгнах аз,за да стигна реката.
Да мина по моста,възлизащ до хълма.
Една сврака ме тегли.
Към стъкленица с мъгла.
Ще падна в калта преди да преплувам мрака.
Сега опознавам и последният белег на Живота.
Боли ме от изтънелият корен и сушата.
Откакто ги помня...
Минавам през моста.
Към другият край.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
