13.02.2009 г., 0:35

Мост

1.2K 0 5
 

Извън надеждите на всичките ми самоти

идва вятър от друга посока.

Отдавна тръгнах аз,за да стигна реката.

Да мина по моста,възлизащ до хълма.

Една сврака ме тегли.

Към стъкленица с мъгла.

Ще падна в калта преди да преплувам мрака.

Сега опознавам и последният белег на Живота.

Боли ме от изтънелият корен и сушата.

Откакто ги помня...

Минавам през моста.

Към другият край.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...