13.02.2009 г., 0:35

Мост

1.2K 0 5
 

Извън надеждите на всичките ми самоти

идва вятър от друга посока.

Отдавна тръгнах аз,за да стигна реката.

Да мина по моста,възлизащ до хълма.

Една сврака ме тегли.

Към стъкленица с мъгла.

Ще падна в калта преди да преплувам мрака.

Сега опознавам и последният белег на Живота.

Боли ме от изтънелият корен и сушата.

Откакто ги помня...

Минавам през моста.

Към другият край.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....