3 ene 2025, 18:17

Мост към любовта

608 1 0

Кратки думи, които разтопяват ледовете между нас и отварят врата към свят на любов и искреност. Това е история за миг, който променя всичко — случайна среща, един въпрос и безкрайна топлина. 

Ден като всеки друг,
нищо не вещае.
Двамата случайно тук...
Кой ли да познае?

Погледът ти срещна моя,
тишината ни събра.
Вървяхме бавно до завоя,
„Как си?“ – каза с топлина.

Погали ти сърцето
с тези кратки думи.
Усмихна ми лицето,
разтопи леда помежду ни.

Този кратък въпрос
е всъщност шепот безкраен.
Като преходен мост
към свят любовен, незнаен.

Какво ще стане, не знам
и никой няма да питам.
Щом от теб съм желан
с крила любовни политам.

Без въпроси, без страх,
без фалшиви маски и роли.
Не знам, дали е грях,
че душите са ни голи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Krischo Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...