3 янв. 2025 г., 18:17

Мост към любовта

598 1 0

Кратки думи, които разтопяват ледовете между нас и отварят врата към свят на любов и искреност. Това е история за миг, който променя всичко — случайна среща, един въпрос и безкрайна топлина. 

Ден като всеки друг,
нищо не вещае.
Двамата случайно тук...
Кой ли да познае?

Погледът ти срещна моя,
тишината ни събра.
Вървяхме бавно до завоя,
„Как си?“ – каза с топлина.

Погали ти сърцето
с тези кратки думи.
Усмихна ми лицето,
разтопи леда помежду ни.

Този кратък въпрос
е всъщност шепот безкраен.
Като преходен мост
към свят любовен, незнаен.

Какво ще стане, не знам
и никой няма да питам.
Щом от теб съм желан
с крила любовни политам.

Без въпроси, без страх,
без фалшиви маски и роли.
Не знам, дали е грях,
че душите са ни голи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...