3.01.2025 г., 18:17

Мост към любовта

601 1 0

Кратки думи, които разтопяват ледовете между нас и отварят врата към свят на любов и искреност. Това е история за миг, който променя всичко — случайна среща, един въпрос и безкрайна топлина. 

Ден като всеки друг,
нищо не вещае.
Двамата случайно тук...
Кой ли да познае?

Погледът ти срещна моя,
тишината ни събра.
Вървяхме бавно до завоя,
„Как си?“ – каза с топлина.

Погали ти сърцето
с тези кратки думи.
Усмихна ми лицето,
разтопи леда помежду ни.

Този кратък въпрос
е всъщност шепот безкраен.
Като преходен мост
към свят любовен, незнаен.

Какво ще стане, не знам
и никой няма да питам.
Щом от теб съм желан
с крила любовни политам.

Без въпроси, без страх,
без фалшиви маски и роли.
Не знам, дали е грях,
че душите са ни голи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...