13 jul 2008, 20:36

Мост на чуждо щастие 

  Poesía » De amor
701 0 2

Отпусни се, виждаш ли ме там -
зад тъмните завеси от забрава?
Изпускаш шанса - вече пропилян
от страх, че любовта ранява!

Спящ копнеж у теб нараства
да се докоснеш изтощен и плах
до мен и раната ми да зараства,
като поръсена с вълшебен прах.

Нощем пристъпи те будят.
Заглъхнала е в теб реалността
и бляскави звезди се губят
зад образа на мойта красота.

Отброяваш пак секунди кратки,
очакваш нещо да се промени,
да се отърсиш от очите сладки,
низостта ти да ме заглуши.

Намираш пристан във греха
и заместваш нежността със злост.
Без теб отивам си - сама,
на чуждо щастие да бъда мост.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??