Отпусни се, виждаш ли ме там -
зад тъмните завеси от забрава?
Изпускаш шанса - вече пропилян
от страх, че любовта ранява!
Спящ копнеж у теб нараства
да се докоснеш изтощен и плах
до мен и раната ми да зараства,
като поръсена с вълшебен прах.
Нощем пристъпи те будят.
Заглъхнала е в теб реалността
и бляскави звезди се губят
зад образа на мойта красота. ...