Мост на чуждо щастие
Отпусни се, виждаш ли ме там -
зад тъмните завеси от забрава?
Изпускаш шанса - вече пропилян
от страх, че любовта ранява!
Спящ копнеж у теб нараства
да се докоснеш изтощен и плах
до мен и раната ми да зараства,
като поръсена с вълшебен прах.
Нощем пристъпи те будят.
Заглъхнала е в теб реалността
и бляскави звезди се губят
зад образа на мойта красота.
Отброяваш пак секунди кратки,
очакваш нещо да се промени,
да се отърсиш от очите сладки,
низостта ти да ме заглуши.
Намираш пристан във греха
и заместваш нежността със злост.
Без теб отивам си - сама,
на чуждо щастие да бъда мост.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
