ivaferendzia
47 el resultado
Те се будят преди нас,
за да вдигнат слънцето.
Избърсват росата
и трохите от масата.
Те се будят преди нас, ...
  450 
Каква по-красива свързаност...
Вятърът ме носи
на разпилени капки,
потапя обратно в земята
и ставаме, ...
  443 
Ако можех само
пред теб да грохна да стопя вината -
измислен куп желязо
никому е веч потребен,
не вярвам в лишното. ...
  563 
Разпадане до атоми, до липсата на смисъл.
Драма тука няма.
Жалка маса с масови мечти.
Амбицията побират си на каса в Лидъл.
Сумата надхвърляща езиковите им умения. ...
  747 
Да си изкривя чертите,
цялата нарязана и вдлъбната,
отнел си ми и името
и кожата ми смъкна от лицето.
Аз съм никоя ...
  750 
14.05.11, 11ч.
Никой не е откровен. Всъщност сме изтъкани от лицемерие и най-голямото от всичките е претенция, че търсим Истина. Тя изобщо не ни е достъпна и ние сме наясно с това. Обаче се опитваме да контролираме нещата. Даже не ни е изгодна, особено, ако другите я притежават. Това ни плаши, защот ...
  1696 
Не съм запомнила в очите ти
кристални капки от наслада,
нито слънчеви лъчи,
защото утринното слънце в тях го няма...
Понеже тях ги няма! ...
  687 
Съвършени улици;
по тях съвършените хора
със съвършено празни лица:
приличат на просяци,
чиято едничка опора ...
  593 
„Светът и животът са едно и също”, Лудвиг Витгенщайн
Есе
„Все някога нещо трябва да е произлязло от нищото”
Хераклит поставя промяната като единственото сигурно и устойчиво нещо. Ако я приемем за субстанция, то чрез нея самата, от нищото е произлязло нещо. Аз бих нарекла този процес раждането на сми ...
  2269 
Мълчалив диалог за вярата
Вярата е състояние свързано с емоционалното преживяване на смисъла. И то не този рационален смисъл, който създава суха и осакатена представа за света, а онзи човешки смисъл, който е създал митовете.
Вие вярвате ли в приказките? Винаги мога да ви говоря за съществуването на ...
  2841 
Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...
Но те изчезват неразбрани, ...
  742 
Лудостта изпълва вените
на твоето творение
родена съм в идеите
от адското мъчение
Измислена играчка ...
  671 
Първоначално мисълта за великите българи ме натъжи.Чувството ми за гордост бе подтиснато напълно от една голяма тежест. И един плах въпрос се прокрадна - Кой днес си спомня за тях?
За нещастие, това мое опасение, че те тънат в забвение, бе потвърдено само с едно кратко и изключително показателно про ...
  3517 
За последно тук те целувам
на прага на твоя живот
и мъничко с тебе загивам,
стояща над пресния гроб.
Къде те оставих последно, ...
  689 
Не се опитвай да затваряш
очите ми за болката навред
и спри наивно да повтаряш,
че всичко е съвсем наред!
Светът не е безкрайно светъл, ...
  1160 
"Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!". Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят." Фридрих Ницше
есе
Ницше описва драматичното откъсване от човешкото на тези,които са водени от волята за живот. Само те, които не са убили ...
  2102 
***
Спонтанно хванах за ръка
старец страшно пребледнял.
В очите му лежи тъга,
че дните скъпи е пилял!
Помолих с поглед да вървим, ...
  742 
Аз не прося от тебе звездите -
искам ти да засветиш за мене,
да танцуваме там, сред лъчите,
да се слеем с безкрайното време!
Не прося целувки, ни трепет; ...
  765 
Научих се да съм вселена
Видях се цяла в светлина;
нежна, с блясъци обляна.
Привидно нямаше ме, да,
родена съм от морска пяна! ...
  864 
И да, и не! Уви, видял си само блясъка
от формата на мойто пламенно дихание,
гравюрата, сега изчезваща по пясъка,
или брокатен образ в някакво списание!
Любов ли? Зная за какво говориш... ...
  758 
Все някога се губим, дали от суета
или в потоците на времето се губим;
заради липсата на малко прямота
най-грозното едни във други будим!
Прахосваме и малкото, егоистично, ...
  740 
С вкус на никотин и сладост
Луната е изчезваща от слабост,
сред пурпурните облаци размита,
с вкус на никотин и сладост,
запълващ светлината и пробита... ...
  932 
Ще търсиш само мене -
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е... ...
  744 
Когато прелистихме вечните страници,
разбрахме, че някъде там ще препускаме,
заедно, сякаш сме истински странници,
макар да си мислим, че днес се напускаме.
Още е рано да кажа завинаги, ...
  1244 
Този преходен рай води към ада,
където плачат зловещо черните ангели,
подкупва душата уязвима и млада,
а мрачната участ всички са знаели!
От ужас, самотност, дори отегчение ...
  851 
Виждал ли си нежните блясъци,
обрисувани с четката на художника;
разкъсани сякаш от крясъци -
разярения глас на заложника?
Запази ли белите снимки? ...
  754 
***
Там някога обичах
чувствах пълнота от всяка
глупава подробност
Сякаш някога наричах
ежедневието щастиe ...
  663 
За кой ли път поглеждах
огледалото избистрило сега.
Въпроси в минало нареждах,
а утре отговори ще чета.
Образ нужен,образ нежен ...
  829 
Очи изгарящи
и тежък поглед спират
ударите преповтарящи,
а вените едва пулсират!
Устни сливащи ...
  767 
Забравих ли да кажа, че копнея
да виждам в мене влюбени очи?
Все още май, че не умея
да показвам, че понякога боли!
Старая се да бъда силна - ...
  1051 
Тетрадката ми винаги е храм,
пред който моля се за свобода.
За него всичко се стремя да дам
и да получа капчица вода,
през сушата на страшното бездушие ...
  1125 
И знам, обичах до безкрайност.
Вярвах, плаках и летях.
Сега потъвам от абсурдност.
Защо за дявола копнях?!
От всичко лишно ще избягам, ...
  681 
Като одърпан скитник, сам,
безпътен ти се луташ уморен.
Беглец ще си, пропъден там,
където всеки е студен!
Безсрамно се промъкна, тихо. ...
  657 
Нали вечно чакам навсякъде.
Чакам нищото - капки любов
и надявам се някога някъде
да се свърши животът суров.
И тук чакаме всички едно - ...
  707 
Отпусни се, виждаш ли ме там -
зад тъмните завеси от забрава?
Изпускаш шанса - вече пропилян
от страх, че любовта ранява!
Спящ копнеж у теб нараства ...
  684 
Затръшна ми последната врата
и с нея ми отвори светъл път.
Отново се обръщам към света
и виждам в него слънчев лъч.
Хиляди усмивки си ми взел, ...
  1148 
Къде е бялата каляска спряла?
Къде я е оставил рицарят красив?
Без него аз не бих посмяла
да търся пътя мой щастлив.
Къде е блясъкът в очите, спрели ...
  1300  12 
Усещане за лекота и слабост,
вцепенена гледам те от там
и размеквам се от твойта благост -
просто снимка зад екран.
Нереален и застинал образ, ...
  637 
Защо да чакаш своята любов,
щом тя ще дойде някой ден?
Просто вярвай и бъди готов
за перфектния за теб роден.
Изживявай всеки миг красив, ...
  612 
Зная, колкото и да си ми далечен,
ще се влюбиш в погледите сладки,
ще получа жеста толкова сърдечен,
макар да трае две секунди кратки.
Дълбочината в твоите очи красиви ...
  628 
Propuestas
: ??:??