2 ago 2021, 6:55

Мотиката, или морето

776 0 8

 

 

Лятото дойде напето

синеоко и засмяно.

Глас ни вика към морето,

а мотика, към бостана...

 

Кое ли пък ще избереш?

Плажа, или да копаеш?

Лесно май ще разбереш

много без да се стараеш...

 

Мисля избора, че знам -

Гларуси над мен се носят,

аз те чакам вече там,

където всички тичат боси...

 

Където плискат се вълните

и пясъкът без глас зове.

А мотиките, горките,

бостан ги чака, не море...

 

Хайде, че надигам чаша,

биричка се пени в нея -

Ех, живот си е на плажа,

и всеки ден тук е неделя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви 😀
  • Кой каквото го влече... Лично на мен нито морето ми харесва, нито съм много сръчна с мотиката. И двете предложения ме губят като почитател. Но стихчето е весело
  • Ама сте ми трудолюбиви фсички 😀😋😀
  • Пепи ,къде през ноща с мотиката ще вземеш да се посечеш нещо, тогаз и море няма да видиш! Мотиката, лятоз и тя трябва да почива. Каменов, само на море, поздравления!
  • В тая жега през нощта се ходи с мотиката докато напече слънцето. От там отиваш на плажа. Съчетаваш ги и двата!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...