Aug 2, 2021, 6:55 AM

Мотиката, или морето

771 0 8

 

 

Лятото дойде напето

синеоко и засмяно.

Глас ни вика към морето,

а мотика, към бостана...

 

Кое ли пък ще избереш?

Плажа, или да копаеш?

Лесно май ще разбереш

много без да се стараеш...

 

Мисля избора, че знам -

Гларуси над мен се носят,

аз те чакам вече там,

където всички тичат боси...

 

Където плискат се вълните

и пясъкът без глас зове.

А мотиките, горките,

бостан ги чака, не море...

 

Хайде, че надигам чаша,

биричка се пени в нея -

Ех, живот си е на плажа,

и всеки ден тук е неделя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви 😀
  • Кой каквото го влече... Лично на мен нито морето ми харесва, нито съм много сръчна с мотиката. И двете предложения ме губят като почитател. Но стихчето е весело
  • Ама сте ми трудолюбиви фсички 😀😋😀
  • Пепи ,къде през ноща с мотиката ще вземеш да се посечеш нещо, тогаз и море няма да видиш! Мотиката, лятоз и тя трябва да почива. Каменов, само на море, поздравления!
  • В тая жега през нощта се ходи с мотиката докато напече слънцето. От там отиваш на плажа. Съчетаваш ги и двата!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...