27 jun 2007, 0:55

Мотор=свобода+емоция

  Poesía
2K 1 1

Ето ни отново,
щом настъпи тъмната нощ.
Яхваш мотора и готово -
избухваш си с пълна мощ.

Караме по тъмното, естествено,
че куките и те заплатите очакват.
Човек, на пътя всичко е божествено
и адреналина, и тръпката веднага се покачват.

Всички крале ни се кланят,
щом започнем да се гоним на лунна светлина.
И ангели горе на небето ни бранят
да не се размажем, опитвайки сложни номера.

Вечер звездите слизат при нас,
щом Wild Children сме на сцената до късно.
И всяка "красавица" вади ангелски глас,
изхвърляйки димно кълбо, мръсно.

През деня греем и от Слънцето по-високо
и сензация правим голяма.
Публиката, огромна, разпростира се нашироко
и всички ахват, щом видят моята "дама".

В кръвта ми тече свобода
и живея на ръба всеки ден.
Преживявам трудните моменти с лекота,
защото Wild Children e семейство и за мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Посвещавам този стих на всеки,в който живее моториста....

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...