27 jun 2007, 0:55

Мотор=свобода+емоция 

  Poesía
1656 0 1

Ето ни отново,
щом настъпи тъмната нощ.
Яхваш мотора и готово -
избухваш си с пълна мощ.

Караме по тъмното, естествено,
че куките и те заплатите очакват.
Човек, на пътя всичко е божествено
и адреналина, и тръпката веднага се покачват.

Всички крале ни се кланят,
щом започнем да се гоним на лунна светлина.
И ангели горе на небето ни бранят
да не се размажем, опитвайки сложни номера.

Вечер звездите слизат при нас,
щом Wild Children сме на сцената до късно.
И всяка "красавица" вади ангелски глас,
изхвърляйки димно кълбо, мръсно.

През деня греем и от Слънцето по-високо
и сензация правим голяма.
Публиката, огромна, разпростира се нашироко
и всички ахват, щом видят моята "дама".

В кръвта ми тече свобода
и живея на ръба всеки ден.
Преживявам трудните моменти с лекота,
защото Wild Children e семейство и за мен!

© Михаела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Посвещавам този стих на всеки,в който живее моториста....
Propuestas
: ??:??