С Моторни песни помниме Вапцаров
и с едрите звезди над Фамагуста,
със стиховете, вдъхващи ни вяра
написани преди разстрела, в пруста.
Или когато хвърляше с лопата
кюмюр в пеща, за битките епични,
с надеждата да промениш съдбата
по воя на сирените фабрични.
Когато самолети над Биская
превръщаха в руини Гереника,
ти, с твойта малка книжка ни омая
и заплени с бунтовен ритъм.
Съзираха отрудените хора
мечтите си пресътворени в песни
в строените ята, в простора горе,
понесли на крилете си прогреса.
Моторни песни? – Не, моторен тътен
по улици тече, по магистрали.
В брониран джип – бандити с поглед мътен –
очакваше ли всичко туй? – Едва ли.
Докáто песните ти обикалят
в орбита двете полушария,
души продажни Вяра твойта свалят
от книгите ни, тук, в България.
Но зная аз, перчема ще развееш
на светло, в Гарнизонното стрелбище,
и с цяло гърло песен ще запееш:
„Народе мой, защото те обичахме!”
© Иван Христов Todos los derechos reservados