С Моторни песни помниме Вапцаров

и с едрите звезди над Фамагуста,

със стиховете, вдъхващи ни вяра

написани преди разстрела, в пруста.

Или когато хвърляше с лопата

кюмюр в пеща, за битките епични,

с надеждата да промениш съдбата

по воя на сирените фабрични.

Когато самолети над Биская

превръщаха в руини Гереника,

ти, с твойта малка книжка ни омая

и заплени с бунтовен ритъм.

Съзираха отрудените хора

мечтите си пресътворени в песни

в строените ята, в простора горе,

понесли на крилете си прогреса.

Моторни песни? – Не, моторен тътен

по улици тече, по магистрали.

В брониран джип – бандити с поглед мътен –

очакваше ли всичко туй? – Едва ли.

Докáто песните ти обикалят

в орбита двете полушария,

души продажни Вяра твойта свалят

от книгите ни, тук, в България.

Но зная аз, перчема ще развееш

на светло, в Гарнизонното стрелбище,

и с цяло гърло песен ще запееш:

„Народе мой, защото те обичахме!”