31 ago 2023, 10:00  

Моят август си тръгна

  Poesía
830 6 12

Моят август си тръгва
с чаша лято пенливо -
още малко искрици по дъното мигат.
Сложил шапка от слама,
морска тениска в синьо,
капитан е на кораб и котвата вдига.
Моят август си тръгва
съвсем ненадейно.
Уж е само на трийсет
и една,
а е дечко.
Доскуча му навярно.
Дръпна слънцето грейнало
от потънали в дрямка
крайморски пресечки.
Моят август си тръгва.
Аз не искам,
не мога
да съм есенно тъжна.
И как да го върна?
Още капчици лято в небето се гонят...
и е още солено...
                    Моят август си тръгна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....