Моят август си тръгна
Моят август си тръгва
с чаша лято пенливо -
още малко искрици по дъното мигат.
Сложил шапка от слама,
морска тениска в синьо,
капитан е на кораб и котвата вдига.
Моят август си тръгва
съвсем ненадейно.
Уж е само на трийсет
и една,
а е дечко.
Доскуча му навярно.
Дръпна слънцето грейнало
от потънали в дрямка
крайморски пресечки.
Моят август си тръгва.
Аз не искам,
не мога
да съм есенно тъжна.
И как да го върна?
Още капчици лято в небето се гонят...
и е още солено...
Моят август си тръгна.
© Деа All rights reserved.
