12 jul 2009, 16:35

Моя България

  Poesía » Civil
896 1 3

Твои са бързите планински реки.

Твой е вятърът, дето ме гали.

Твои са белите Пирински скали.

Твои са, моя България.

 

Твои са дните и нощите ясни,

и птиците в гнездата заспали.

Широките друми, пътеки опасни...

Твои са, моя България.

 

Твои са чедата, нейде заровени,

написали с кръв жестока история.

Твои са тези забравени спомени...

Твои са, моя България.

 

Твое е всичко и аз съм богат.

Не със злато и златни пендари.

В тебе всеки наричам аз брат,

а ти си ни майка, моя България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...