12 jul 2009, 16:35

Моя България

  Poesía » Civil
893 1 3

Твои са бързите планински реки.

Твой е вятърът, дето ме гали.

Твои са белите Пирински скали.

Твои са, моя България.

 

Твои са дните и нощите ясни,

и птиците в гнездата заспали.

Широките друми, пътеки опасни...

Твои са, моя България.

 

Твои са чедата, нейде заровени,

написали с кръв жестока история.

Твои са тези забравени спомени...

Твои са, моя България.

 

Твое е всичко и аз съм богат.

Не със злато и златни пендари.

В тебе всеки наричам аз брат,

а ти си ни майка, моя България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...