Моя България
Твои са бързите планински реки.
Твой е вятърът, дето ме гали.
Твои са белите Пирински скали.
Твои са, моя България.
Твои са дните и нощите ясни,
и птиците в гнездата заспали.
Широките друми, пътеки опасни...
Твои са, моя България.
Твои са чедата, нейде заровени,
написали с кръв жестока история.
Твои са тези забравени спомени...
Твои са, моя България.
Твое е всичко и аз съм богат.
Не със злато и златни пендари.
В тебе всеки наричам аз брат,
а ти си ни майка, моя България.
© Иван Мишев All rights reserved.
