Моя мила жена, моя тъжна жена, ти блестиш като изгрев над ручеи бисерни. Ти останва сама или пак си сама в своите мечти недописани. Мека нежна ръка гони сълзи по бузите мека топла ръка те погалва и се скриват от ревност, от злобата музите и замлъква нощта карнавална. Ти блестиш като залез риж над полето, като огнена топка от плам не горял. Аз седя в този град и гледам небето осъзнал, че без теб, просто сам съм живял.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.