11 ene 2006, 21:21

Моя жена

  Poesía
1.6K 0 1
Моя мила жена,
          моя тъжна жена,
ти блестиш като изгрев
        над ручеи бисерни.
Ти останва сама
            или пак си сама
в своите мечти недописани.
Мека нежна ръка
        гони сълзи по бузите
мека топла ръка те погалва
и се скриват от ревност,
              от злобата музите
и замлъква нощта карнавална.
Ти блестиш като залез 
                   риж над полето,
като огнена топка от плам не горял.
Аз седя в този град
                и гледам небето
осъзнал, че без теб,
           просто сам съм живял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...