Marcek (Мария Чомакова) Marcek (Мария Чомакова)
45
Jan 11, 2006, 9:21 PM

Моя жена

  Poetry
1.6K 0 1
Моя мила жена,
          моя тъжна жена,
ти блестиш като изгрев
        над ручеи бисерни.
Ти останва сама
            или пак си сама
в своите мечти недописани.
Мека нежна ръка
        гони сълзи по бузите
мека топла ръка те погалва
и се скриват от ревност,
              от злобата музите
и замлъква нощта карнавална.
Ти блестиш като залез 
                   риж над полето,
като огнена топка от плам не горял.
Аз седя в този град
                и гледам небето
осъзнал, че без теб,
           просто сам съм живял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0