Моя мила жена,
          моя тъжна жена,
ти блестиш като изгрев
        над ручеи бисерни.
Ти останва сама
            или пак си сама
в своите мечти недописани.
Мека нежна ръка
        гони сълзи по бузите
мека топла ръка те погалва
и се скриват от ревност,
              от злобата музите
и замлъква нощта карнавална.
Ти блестиш като залез 
                   риж над полето,
като огнена топка от плам не горял.
Аз седя в този град
                и гледам небето
осъзнал, че без теб,
           просто сам съм живял.