11.01.2006 г., 21:21

Моя жена

1.6K 0 1
Моя мила жена,
          моя тъжна жена,
ти блестиш като изгрев
        над ручеи бисерни.
Ти останва сама
            или пак си сама
в своите мечти недописани.
Мека нежна ръка
        гони сълзи по бузите
мека топла ръка те погалва
и се скриват от ревност,
              от злобата музите
и замлъква нощта карнавална.
Ти блестиш като залез 
                   риж над полето,
като огнена топка от плам не горял.
Аз седя в този град
                и гледам небето
осъзнал, че без теб,
           просто сам съм живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...