Моя любов,

страх ме е,
не съм била така щастлива -
в живота ми все така се получава,
щастието бързо отминава,
а сега едва ли бих го преживяла.

Ако един ден се събудя,
а в този ден теб няма да те има,
знам единствено - ще полудея.
От мъка, казват хората, не се умира,
но как ще продължа, щом душата ми
не ще да бъде вече жива?

Ще бъда просто поредната изгубила ума си,
тази лудата - дето всеки с пръст сочи.
Онази, дето очите ù не спират да плачат,
онази глупачка, позволила любовта да си иде!

Моя любов - ти държиш живота ми във ръцете си,
моя съдба - не си отивай, без теб за мен няма утре.
Моя любов, научи ме да не се страхувам.
Моя съдба - единствен ти имаш сила
да погубиш мойта душа...