Feb 26, 2009, 11:03 AM

Моя любов

  Poetry
949 0 0
Моя любов,

страх ме е,
не съм била така щастлива -
в живота ми все така се получава,
щастието бързо отминава,
а сега едва ли бих го преживяла.

Ако един ден се събудя,
а в този ден теб няма да те има,
знам единствено - ще полудея.
От мъка, казват хората, не се умира,
но как ще продължа, щом душата ми
не ще да бъде вече жива?

Ще бъда просто поредната изгубила ума си,
тази лудата - дето всеки с пръст сочи.
Онази, дето очите ù не спират да плачат,
онази глупачка, позволила любовта да си иде!

Моя любов - ти държиш живота ми във ръцете си,
моя съдба - не си отивай, без теб за мен няма утре.
Моя любов, научи ме да не се страхувам.
Моя съдба - единствен ти имаш сила
да погубиш мойта душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...