Моя Любов, моя щастлива Любов...
Край мен препускат белите коне,
като пегаси те отлитат към небето.
Очи щастливи на самотното дете,
което носи розата си във сърцето.
Не знаех, как изглежда любовта,
дали е изгрева в безкрая на морето,
лек вятър над притихнала гора
или разцъфналите макове в полето.
Видях я, беше мъничко момиче,
танцуващо сред цъфнали жита.
Тъй нежна с белотата на кокиче,
но с тайната на истинска жена.
Отново вярвам и отново ще летя.
Небето трябва да е моята пътека.
Тя цялата е със небесните цветя
и чувствам, че душата ми е лека.
Моя Любов, моя щастлива Любов...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гедеон Todos los derechos reservados
