Край мен препускат белите коне,
като пегаси те отлитат към небето.
Очи щастливи на самотното дете,
което носи розата си във сърцето.
Не знаех, как изглежда любовта,
дали е изгрева в безкрая на морето,
лек вятър над притихнала гора
или разцъфналите макове в полето.
Видях я, беше мъничко момиче,
танцуващо сред цъфнали жита.
Тъй нежна с белотата на кокиче,
но с тайната на истинска жена.
Отново вярвам и отново ще летя.
Небето трябва да е моята пътека.
Тя цялата е със небесните цветя
и чувствам, че душата ми е лека.
Моя Любов, моя щастлива Любов...
© Гедеон Все права защищены