29.12.2023 г., 13:28

Моя Любов, моя щастлива Любов...

579 7 2

Край мен препускат белите коне,

като пегаси те отлитат към небето.

Очи щастливи на самотното дете,

което носи розата си във сърцето.

 

Не знаех, как изглежда любовта,

дали е изгрева в безкрая на морето,

лек вятър над притихнала гора

или разцъфналите макове в полето.

 

Видях я, беше мъничко момиче,

танцуващо сред цъфнали жита.

Тъй нежна с белотата на кокиче,

но с тайната на истинска жена.

 

Отново вярвам и отново ще летя.

Небето трябва да е моята пътека.

Тя цялата е със небесните цветя

и чувствам, че душата ми е лека.

 

Моя Любов, моя щастлива Любов...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...