30 abr 2018, 22:26

Моя малка минутка Спокойствие!

  Poesía
586 4 3

Минутке спокойствие!
Твоята сила
в мигове нощни ми дава крила.

 

Тъй както в небето
Луната красива
лекува душите ни от самота,

 

подобно на птиците прелетни
в края на пътя си
трепетно търсещи свойте гнезда

 

себе си срещнал в тишината
при теб ще се връщам...
и в теб ще се спра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова нежно и пречистващо.
  • "Спокойствие...сила...крила...небето... красива...самота...прелетни...пътя си...гнезда...в тишината... се връщам...ще се спра..."Ето така отекваха римите, като клавиши на пиано в бурната ми и непримирима душа!Бавно, нежно и лековито, както капките на дъжда попиват в напуканата, пресъхнала земя. Благодаря ти, влиза в любими, просто, защото е лек за души!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...