30 апр. 2018 г., 22:26

Моя малка минутка Спокойствие!

585 4 3

Минутке спокойствие!
Твоята сила
в мигове нощни ми дава крила.

 

Тъй както в небето
Луната красива
лекува душите ни от самота,

 

подобно на птиците прелетни
в края на пътя си
трепетно търсещи свойте гнезда

 

себе си срещнал в тишината
при теб ще се връщам...
и в теб ще се спра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова нежно и пречистващо.
  • "Спокойствие...сила...крила...небето... красива...самота...прелетни...пътя си...гнезда...в тишината... се връщам...ще се спра..."Ето така отекваха римите, като клавиши на пиано в бурната ми и непримирима душа!Бавно, нежно и лековито, както капките на дъжда попиват в напуканата, пресъхнала земя. Благодаря ти, влиза в любими, просто, защото е лек за души!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...