Моят неспирен Адвент

Душата усеща, когато не подозираш
с очи в мен тайничко се взираш!
Съдбата, изненада направи ни случайна
и знам, че не позираш, а е безкрайна!

Есенни цветя, букет в ръка аз нося
в теб оглеждам се и с поглед прося!
Стъпвам  в студената река в захлас
вървя и друг не виждам, чувам моя глас!

Ти спря за миг дъха ми, за секунда
и болката забравих бързо в рунда.
Пропи с любов стиха ми, а не със зулуми,
зад себе си оставих стръмни друми.

Забравих за спомени немили, драги
и за сълзи тежки, горчиви, стари!
Треперя като нежна струна дивна,
искам да те галя със страст неспирна.

Чуй с любов и нежни думи редя,
знай, сърцата с обич ще победят!
В мен се притисни - страст вкусили
бяла, отмаляла, аз ти  давам сили
искам ти  да си моя неспирен Адвент,
сега, во веки, нежен, благ левент!

Автор: Виктория Милчева