Душата усеща, когато не подозираш
с очи в мен тайничко се взираш!
Съдбата, изненада направи ни случайна
и знам, че не позираш, а е безкрайна!
Есенни цветя, букет в ръка аз нося
в теб оглеждам се и с поглед прося!
Стъпвам в студената река в захлас
вървя и друг не виждам, чувам моя глас!
Ти спря за миг дъха ми, за секунда
и болката забравих бързо в рунда.
Пропи с любов стиха ми, а не със зулуми,
зад себе си оставих стръмни друми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up