26 сент. 2018 г., 20:48

Моят неспирен Адвент

537 2 0

Душата усеща, когато не подозираш
с очи в мен тайничко се взираш!
Съдбата, изненада направи ни случайна
и знам, че не позираш, а е безкрайна!

Есенни цветя, букет в ръка аз нося
в теб оглеждам се и с поглед прося!
Стъпвам  в студената река в захлас
вървя и друг не виждам, чувам моя глас!

Ти спря за миг дъха ми, за секунда
и болката забравих бързо в рунда.
Пропи с любов стиха ми, а не със зулуми,
зад себе си оставих стръмни друми.

Забравих за спомени немили, драги
и за сълзи тежки, горчиви, стари!
Треперя като нежна струна дивна,
искам да те галя със страст неспирна.

Чуй с любов и нежни думи редя,
знай, сърцата с обич ще победят!
В мен се притисни - страст вкусили
бяла, отмаляла, аз ти  давам сили
искам ти  да си моя неспирен Адвент,
сега, во веки, нежен, благ левент!


Автор: Виктория Милчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...