18 nov 2010, 15:45

Моя обич

1.1K 0 13

Сутрин рано се зарежда

моята скъпа надежда.

Блика настроение и обич.

Завладяваш ме със твоя поглед.

Щастието ти ме озарява.

Приказната  ти  усмивка  ме разхубавява.

На обяд се чувствам превъзходно.

Зареден със трепет и очакване.

Любовта ми във ръцете си държа.

С любовта ми във ръцете си кръжа.

Зареден със обич и целувки.

Зареден с вълшебните милувки.

Сгушила си се в ръцете ми и ето,

пеещата ми душа,

пълна  е  със нежност и със топлина.

Вечерта е птица лекокрила.

Завладяла ме е тя със страшна сила.

За целувки закопняла,

твоята душа със моята се сляла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Сълзичке!
    Желая ти много нежност и топлина!
    Приятна вечер!
  • Благодаря ти, Маги!
    И аз се радвам на твоите прекрасни стихове!
    Лек ден ти желая и успех!
  • красиво пееш, Симеон...
    светъл, топъл обичащ стих...радвам ти се.
    сърдечен поздрав за теб.
  • Благодаря ти, Галинче за поздравите и прегръдката!
    Желая ти успех в любовта!
    Лек ден!
  • Благодаря Ви,Фери и Стефче!
    Много се радвам, че сте харесали Моя обич!
    Успех Ви желая!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...