Моя обич
Сутрин рано се зарежда
моята скъпа надежда.
Блика настроение и обич.
Завладяваш ме със твоя поглед.
Щастието ти ме озарява.
Приказната ти усмивка ме разхубавява.
На обяд се чувствам превъзходно.
Зареден със трепет и очакване.
Любовта ми във ръцете си държа.
С любовта ми във ръцете си кръжа.
Зареден със обич и целувки.
Зареден с вълшебните милувки.
Сгушила си се в ръцете ми и ето,
пеещата ми душа,
пълна е със нежност и със топлина.
Вечерта е птица лекокрила.
Завладяла ме е тя със страшна сила.
За целувки закопняла,
твоята душа със моята се сляла.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
