19 ago 2020, 23:51

Моя песен

  Poesía » Otra
1.2K 2 0

Моя песен, тъй нежна в таз зора,
в която лястовица приижда, в този час.
От небцето на горските поля,
казва здравей, добре дошла.

Ароматен ветрец косите ме развя,
с повеите шептя, и борът порозовя.
От моите красиви мечти,
с която моята песен забледня.

И пак се връщам там,
и пак запявам,
там сред природата,
като топъл дъжд, любовта ми доживява.

Моята песен, нека звучи
сред топлите души,
и цветята нека разцъфтят,
от моята песен да цъфтят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...