Aug 19, 2020, 11:51 PM

Моя песен

  Poetry » Other
1.2K 2 0

Моя песен, тъй нежна в таз зора,
в която лястовица приижда, в този час.
От небцето на горските поля,
казва здравей, добре дошла.

Ароматен ветрец косите ме развя,
с повеите шептя, и борът порозовя.
От моите красиви мечти,
с която моята песен забледня.

И пак се връщам там,
и пак запявам,
там сред природата,
като топъл дъжд, любовта ми доживява.

Моята песен, нека звучи
сред топлите души,
и цветята нека разцъфтят,
от моята песен да цъфтят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...